Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
10.12.2013 01:17 -
ИЗТЪКА ЛИ МИ, МАЙЧИЦЕ?
ИЗТЪКА ЛИ МИ, МАЙЧИЦЕ?
Изтъка ли ми, майчице, сетната черга на стана
от онези парцалки, нарязани толкова много?
В паметта ми обрулена - святата - ти ми остана!
И за твоята вечност аз всякога молех се Богу.
Изтъка ли ми старите спомени - топло да стъпя?
Да ме лъхне омайния мирис на печена дюля...
Да ти кажа без глас, че за мене си толкова скъпа,
като жива икона, която сърце не потуля.
Изтъка ли сълзите ми, дето изплаках от малък
с коленете съдрани, и пламнали в жур от коприва?
Изтъка ли искрите, останали в топлия залък,
и коравите буци по слога на селската нива?
Изтъка ли въздишките в твоята пламенност тиха?
Над леглото ми бяло от вечер до сутрин си бдяла...
Изтъка ли сезоните, дето те тъй посребриха,
и лицето рисуваха в бръчки от тежка премала?
Изтъкала си, зная... И вратникът тебе спомина.
Под салкъма е пусто, и чергата там е разстлана.
Коленичил, целувам духа ти. И знам, ще премина,
но предал на децата си твойта совалка от стана.
Ясен Ведрин - стихосбирка "Жълтици в дъбовата ракла"
от онези парцалки, нарязани толкова много?
В паметта ми обрулена - святата - ти ми остана!
И за твоята вечност аз всякога молех се Богу.
Изтъка ли ми старите спомени - топло да стъпя?
Да ме лъхне омайния мирис на печена дюля...
Да ти кажа без глас, че за мене си толкова скъпа,
като жива икона, която сърце не потуля.
Изтъка ли сълзите ми, дето изплаках от малък
с коленете съдрани, и пламнали в жур от коприва?
Изтъка ли искрите, останали в топлия залък,
и коравите буци по слога на селската нива?
Изтъка ли въздишките в твоята пламенност тиха?
Над леглото ми бяло от вечер до сутрин си бдяла...
Изтъка ли сезоните, дето те тъй посребриха,
и лицето рисуваха в бръчки от тежка премала?
Изтъкала си, зная... И вратникът тебе спомина.
Под салкъма е пусто, и чергата там е разстлана.
Коленичил, целувам духа ти. И знам, ще премина,
но предал на децата си твойта совалка от стана.
Ясен Ведрин - стихосбирка "Жълтици в дъбовата ракла"
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 81
Блогрол