2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Ивайло Балабанов · 21/04/2014
Вие казвате всички, че снощният дъжд беше бедствие:
изпочупил овошките, изровил ви зарзавата…
Аз казвам, че снощният дъжд беше ангелско шествие -
с ангелско шествие Господ дойде на земята.
Във свещите блъскаше черен космически вятър,
късаше огън от тях и огънят падаше дълго
и пукаха, както под тежък човек, стъпалата
на тази прогнила, забравена Божия стълба.
Към нас – тук във влажното, тъмно мазе на всемира,
Бог слизаше с трясък по стълбата осветена,
а ние вечеряхме с чесън и пиехме бира,
отчаяни, тъмни, проклинахме цяла вселена.
И никой не знаеше как се отваря вратата
и как да излезем от зимника на битието.
Ние търсехме някаква паднала свещ по земята,
а стълбата светеше – бяла и чиста в небето.
Заровени в тъмното, влажно мазе на всемира,
ние бяхме забравили, че стълбата съществува,
че този живот е къс като чаша бира,
но дори богатият няма пари за друга.
Душата ни – клето слугинче, нещастно сираче -
една Пепеляшка в продрана фланелка моряшка,
куцукаше в мрака със златна пантофка и плачеше:
свойта втора пантофка си търсеше Пепеляшка.
Вие казвате: снощният дъжд беше бедствие. Нека.
Аз казвам, че Бог снощи слезе при нас в битието,
за да каже на свойто сираче, че има пътека
и че другата златна пантофка не е във мазето.
ВТОРА ЧАСТ: КОЙ ДУНДУРКА ДЖИХАДИСТИ/ Бъ...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...