Моята любознателност ме доведе до това, че когато бях 12-13 годишен в минути на усамотение и тишина успявах да осъзная, че моят живот с всяка измината секунда върви напред и никога не се връща назад. И така си представях, че ще дойде денят, когато няма да ме има вече на този свят, и той ще умре за мен, както и аз за него. Тръпки ме побиваха от тази мисъл! И се питах – какъв е смисълът тогава от човешкия живот, от всичко, което той прави?!  Остава само споменът за него и удобствата, които е създал на другите, в най-добрия случай. Целият наш живот всъщност е спомен. Настоящето е просто една секунда, един миг. А животът ни е една върволица от милиони мигове и секунди, свързани в минути, дни и години…. най-ярките от които остават в нашите спомени и преразкази. Като християнин сега бих казал, че всичките мигове и дни на нашия живот ги помни и знае единствено Бог!

Дори цялата човешка история я познаваме от паметта на другите, запазена в слова и документи.

Преди раждането и след смъртта на всеки човек, светът върви по своя ход, но с една празнота за него. Празнота, в която отделният индивид го няма.

Всеки ден от календара се отброява от т.нар. цивилизован свят като част от 2007, 2008, 2009, но рядко се замисляме от какво води началото си това летоброене, коя е нулевата година!? Тази нулева година разделя световната история на две Ери – преди Новата ера и от Новата ера, особено когато става въпрос за по-важни дати. Всъщност броим годините на нашето битие от рождения ден на Богочовека Иисус Христос! Защо никой човек не е по-достоен от Него за тази чест? Защо Той е толкова важен за човешкия свят според науката, а ние обикновените хора с лекота забравяме!? ….. Защото Той е единственият безгрешен човек, роден на тази земя, т.е. не е склонен на нарушава Божията воля по никакъв начин, както ние го правим ежедневно по десетки пъти. Единствената му отлика от нас е, че освен Син човешки Той е и Син Божи – по плът е човек, а по дух е Бог. Иисус Христос е направил много добри и благодатни неща за хората, за които по думите на светия евангелист Йоан Богослов “ако би се писало подробно, и цял свят не би побрал написаните книги”(Йоан 21:25). Но най-важното, което направи за цялото човечество и без което не би имало християнство е фактът, че Богочовекът възкръсна от мъртвите! Това събитие се празнува всяка година на Великден.  С възкресението на Иисус Христос Светата Троица достигна върха на Своята любов към хората. С възкресението Иисус освободи “отвека свързаните в ада”, т.е. и праведни, и неправедни, дотогава са били отделени от Бога. Грехът на Адам и Ева е бил толкова голям, че нищо друго не е могло да го изкупи, освен кръстната смърт на Сина Божи! Но няма грях, който да е по-голям от Божието милосърдие и правда! По думите на йеромонах Йоан Крестянкин: “И не забравяйте, чеда Божии, злото е безсилно, ние сме вечни, с нас е Бог. Бог не оставя хората и Божият промисъл бди над всички. Бог управлява света, само Бог и никой друг”!

В тази светлина можем да оценим по – ярко даровете на Светата Троица за всеки един човек. По Своята милост Тя най-напред промисля за нашето раждане на тази земя, в нашето “бъдещо” семейство. Отец, Син и Светия Дух  се грижат ежедневно за нас, помагайки на родителите ни да ни набавят храна и облекло. Бихте запитали, а за гладните и голите по света, които с милиони умират всяка година от болести и глад не промисля ли?! Ще отговоря с думите на ангела към свети Антоний Велики, а именно: “Човешките съдби са велика бездна! Не е полезно и потребно да знаеш, това, което Бог е поставил в своя власт!” Тук изпъква и силата на думите на Антоан дьо Сент Екзюпери, че: “Всеки е отговорен за всички”! Защото, ако милеем един за друг и се обичаме малко повече, не бихме допуснали, ние милиардите да гладуват милионите. Но уви не осъзнаваме какво бедствие е гордостта и колко е голяма силата на любовта! Защото тя, любовта, е волево действие в позитивна, а не в емоционална, и още по-малко в сексуална насока.

Един от най-добрите публицисти и есеисти на 20 век Гор Видал достига до извода, че “моралът днес е секс”. Погрешното и греховно наше разбиране за любовта като синоним на “еротика” има заслуга за бедствията, които ни сполетяват и най-вече за нашето усещане за Самота. Толкова сме много, а сме толкова самотни! Човечеството никога не е било толкова самотно, защото любовта не е охладнявала никога толкова много, както в наши дни. Дори може да се каже, че гладуващите и страдащите в Африка, Ирак, Афганистан, Мексико и на всяка точка на земното кълбо са по-щастливи от супер-богаташите в Манхатън или Москва, защото страданието и болестите смиряват, а смирението е предпоставка за любов и съпричастност. Знанието и имането възгордяват и опустошават сърцето ни със пристрастеност към непотребни, а много често и вредни неща. Поетесата Валентина Радинска сподели в едно интервю преди няколко години: “По принцип смятам, че човек е сам. Огромно щастие е да намериш човек, с когото да бъдеш заедно и да не се чувстваш сам… А от самотен край не е застрахован никой!” Когато сме пълноценни членове на Тялото Христово – Църквата, чувството за самота ще ни бъде чуждо. Участието ни в светите тайнства и богослуженията по необикновен начин докосва сърцата ни чрез благодатта на Светия Дух. Нейните последствия са мир и радост, лекота на сърцето, защото Бог е най-добрият утешител и дарител, и Неговите дарове могат да се сравнят само с най-красивото и най-прекрасното!

Говорейки за самотата трябва да отбележим, че “гръбнакът” на Православната църква са една категория нейни членове, чиято основна характеристика и название произлиза от епитета “самотен”, от гръцки език «μοναχος». Монахът в най-чистият му вид е човек благодарен на Бога с цялото си сърце за всички Негови благодеяния и е посветил живота си на това да изрази своята благодарност. За да освободи сърцето си от грижи за други житейски неща той дава няколко обета и отдава всичките си сили в това да сподели Божията любов към  Него и всички хора. За някои хора монасите са егоисти, които бягат от света за да се скрият зад манастирските стени!? Но богослужението в манастирите е всекидневно и е изпълнено с молитви за хората и целия свят, както и в цялата Православна църква. Бихме могли честно да си зададем въпроса: Колко често мислим за хората около нас, дори и най-близките си?! Оказва се, че най-много мислим и се молим за себе си, а проблемите на другите слабо ни интересуват. А монасите и църковно служителите се молят ежедневно на Бога за нас, грешните миряни и дори атеисти. Оказва се, че и в света няма самотни хора благодарение на “самотниците” (монасите), които се молят на Бога и са във духовна връзка с тях.

Всеки ден Църквата почита един или няколко светци. В повечето случаи тези хора са се “представили в Господа”, т.е. това е денят на тяхната смърт! На пръв поглед е странно да почитаме смъртта на повечето християни със тъжни панихиди и невесели емоции, а смъртта на светците да е повод за празник и радост!? Така е, защото в първия случай се молим Бог да прости греховете на нашите близки, защото не можем да сме сигурни дали Го е направил и ги е приел при Себе си в рая. А във втория случай отбелязваме тържествено победата на Бога над дявола в душата на определен човек, при което човекът се е осветил, т.е. се е изпълнил със благодатта на Светия Дух, и е разпръсквал Божествената светлина и любов по света. Столетия след смъртта на светите отци и учители на Църквата ние се вдъхновяваме и просвещаваме от техните трудове, а всички  светии се молят за нас. Те са част от Тържествуващата небесна Църква, а ние сме част от Войнстващата земна Църква. Двете са свързани в неделимото цяло на непобедимата Христова Църква!

Честит празник! Честита Петдесетница! Честит рожден ден на Църквата Христова!

07.06.2009г                                                 С уважение:

Стара Загора                                                      иподякон Алексий

Цитирана литература:

1.      “Земята на хората” – повест на Антоан дьо Сент Екзюпери.

2.      “Монахът в мен’ – Хайнц Нузбаумер, изд. “Омофор”, С., 2007г.

3.      “Вечна война за вечен мир” – Гор Видал, сборник

4.      “Жития на светиите” – С, Син. Изд., 1991г.

5.      “Свещено Писание на Новия завет”.